Аз съм майка на две слънцица - момичета на 4.7г. и 1.9г.,тоест с 2.10г. разлика.

Откакто разбрах,че съм бременна за първи път до днес,чувството да имаш деца е най-прекрасното усещане за живот.

С първото дете ме беше много страх.Да не се задави,защо плаче,правя ли всичко необходимо за нея...С напредване на месеците се научих,че книгите които изчетох,съветите които получих най-вярно си остава:Вслушвайсе в потребностите на своето малко съкровише,следвай неговия режим и вярвай в това,че майката усеща най-добре нуждите на своето дете!

Така отглеждах едно диво,инатливо,здраво и щастливо дете - следвайки неговите нужди и усмивки.Важното е да е усмихнато и щастливо,разбрано и обичано,другото са просто неща.

Ха,сега бременна с второ,запозват промени в тялото обясняваш,че ще си има сестричка - радва се.Идва бебето,започнах в началото да се чудя защо още не ми е така на сърце,колкото голямото дете,дакато се опознавахме с бебето и привикваме нашия график към нейния се научихме, да бъдем тихи и търпеливи.

От второто си дете научих,че не само вслушването в дето върши работа,ами и утвърждаването на режим в малкото същество,естествено съобразен с нуждите му.

Така сега имам две дивачки,които обожават да лудеят да си измислят нови бели,игрите им да са на ръба.

По усмивките им разбирам,че са щастливи, е това е достатъчно да знам, че се справям успешно с задачата да съм майка.

Бих искала да кажа на всички майки,стига спирахте свойте деца да са диви,отпуснете им духа.Това,че се цапат,бягат,скачат,катерят,викат и не спират,така се радват на живото.Само можем да се учим от тях,това е изкуство.